Нарколепсията е хронично неврологично разстройство на съня, което продължава до края на живота. Причината за възникването му остава все още загадка за учените.
<span style="color: #800000"><u><b>Симптомите на заболяването</b></u></span><br /> <br /> Катаплексия. Наблюдавана в около две трети от случаите на нарколепсия, катаплексията може да се прояви както като прекалена нужда от сън през деня, така и да не се появи до няколко години след началото на болестта.<br /> <br /> Катаплексията е временна загуба на мускулен тонус, като може да варира от сравнително леки симптоми, като слабост в колената, до колапс, при който човек пада на земята. Епизодите могат да траят от няколко секунди до няколко минути и могат да се появяват от време на време или няколко пъти на ден. Човек остава в съзнание по време на тези епизоди, но обикновено не може да говори. <br /> <br /> Епизодите на катаплексия обикновено се предизвикват от събития, свързани със силни емоции като смях, изненада или гняв.<br /> <br /> Две от най-новите изследвания предполагат, че има голяма вероятност болестта да се проявява при хора, които имат ниски нива на две вещества, намиращи се в хипоталамуса, който освен всички други функции контролира и съня. Тези вещества са познати като хипокретини или орексини. <br /> <br /> Изследванията показват, че повече от 90 на сто от хората, страдащи от нарколепсия, имат или липса, или много ниски нива на тези вещества. <br /> <br /> Няма определена група хора, която да е по-предразположена към нарколепсия. Болестта се наблюдава както при мъже, така и при жени от всякакви възрасти. Първите признаци на нарколепсия се появяват в късните тийнейджърски и ранните двадесет години, но може да се прояви както при деца, така и при по-възрастни хора.<br /> <br /> Една особена характеристика на болестта е, че често минават години след началото&nbsp;й (обикновено около 15), преди да бъде открита. Тя е едно от заболяванията, които най-трудно се откриват.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Има два основни симптома на нарколепсията</b></u></span><br /> <br /> Прекалена умора и нужда от сън през деня. <br /> <br /> Необичайна картина на съня с бързи очни движения.<br /> <br /> В случаите на нарколепсия както последователността, така и продължителността на съня са променени. Освен това някои от характеристиките на съня се появяват по необичайно време. Ето защо много често нарколепсията е смятана за разстройство на съня.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Възможно е да се появят и халюцинации<br /> </b></u></span><br /> Около половината от хората, страдащи от нарколепсия, преживяват ярки, съноподобни образи, известни като хипнагогични халюцинации, докато заспиват. Често тези образи са доста страшни и въпреки че човек е в частично съзнание в този стадий между сън и будно състояние, не може да контролира образите. Природата на тези образи често поражда чувства, вариращи от тревога, през страх до абсолютен ужас и често те карат хората да мислят, че имат някакво умствено заболяване.<br /> <br /> Понякога при болния се наблюдава частична или масирана пареза. Половината от хората, болни от нарколепсия, страдат от пареза, при която се наблюдава краткотрайна загуба на мускулен тонус, докато човек заспива или се събужда. В това състояние, когато човек е в частично съзнание, той запазва усещането за обстановката, но не може да се движи или говори. Тази пареза може да се появи в едно и също време с хипнагогичните халюцинации и при някои пациенти чувството на ужас се оказва непреодолимо. Тези основни симптоми могат да се появят по едно и също време или могат да се развият с течение на годините. Някои могат изобщо да не се появят. Всъщност само при една четвърт от болните се проявяват всичките четири симптома. Единственият симптом, който е налице при всички болни, е прекалената нужда от сън през деня.<br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Какво още могат да изпитват болните?</b></u></span><br /> <br /> Машинално поведение: човек открива, че върши рутинни задачи, без да осъзнава това или да има някакъв спомен после, че ги е свършил. Често може да се проявява поведение, което сякаш е безцелно и може да бъде съпътствано от несмислено говорене. Това поведение се извършва в състояние, в което човек е нито буден, нито заспал.<br /> <br /> Човек се буди няколко пъти през нощта, има трудности в концентрацията, загуба на памет, двойно виждане.<br /> <br /> В по-малката част от случаите, където всички симптоми са налице, диагностицирането на нарколепсията става лесно. В другите случаи обаче хората трябва да си водят &ldquo;дневник на съня&rdquo; за период от около две до три седмици, като записват детайли не само за навиците си на сън, но и за диетата си и за това какви лекарства вземат. След това обикновено посещават клиника, където остават през нощта, за да бъде проследен сънят им. На следващия ден те преминават други тестове. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Двата най-често използвани теста са:</b></u></span><br /> <br /> Полисомнографията измерва няколко дейности на тялото, докато човек преминава през различните стадии на съня, за да могат да бъдат сравнени с резултатите на някой, който има нормална картина на съня.<br /> <br /> Латентният тест на съня обикновено се прави веднага след полисомнографията и измерва времето, за което човек заспива през деня. Наблюдават се четири или пет дремки на интервал през около час и се измерва времето, за което изследваният заспива.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Лечението</b></u></span><br /> <br /> В днешно време все още няма открито лекарство за нарколепсията, която е хронично заболяване, продължаващо до края на живота на пациента. Възможно е обаче лечение с комбинация от лекарства и поведенческа терапия. <br /> <br /> Целта на всеки план за лечение на нарколепсия е да държи човек колкото се може по-бодър през деня и да се сведат до минимум симптомите на болестта. Прилагат се две отделни форми на медикаментите, за да се намали нуждата от сън през деня. Стимулантите обикновено се предписват, за да ограничат нуждата от сън през деня.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Поведенческа терапия</b></u></span><br /> <br /> Както при всяко разстройство на съня, изключително важно е да се осигури на тялото достатъчното количество нощен сън. Това налага промяна на начина на живот и на навиците. Ако се наложи, може да се повлияе значително на качеството на съня. В случая на нарколепсия е изключително важно да се осигурява достатъчно сън през нощта (седем или осем часа) и да се става и ляга по едно и също време всеки ден. За разлика от поведенческите терапии за други разстройства на съня, като инсомния и апнея, при нарколепсия човек трябва да дремва два-три пъти на ден за по петнадесетина минути, за да остане възможно най-бодър през деня.